История на Валлалар: Историята на човек, който победи смъртта.
Защо трябва да четем историята на Vallalar? Истинската история на един човек, победил смъртта. Истинският учен, който откри начина, по който човек може да живее, без да умира. Този, който откри науката, която превръща човешкото тяло в безсмъртно тяло. Този, който превърна човешкото тяло в тяло на знанието. Този, който ни каза начина, по който да живеем, без да умираме. Този, който изпита естествената истина на Бог и ни каза коя е безсмъртната форма на Бог и къде е Той. Този, който премахна всички суеверия и постави под въпрос всичко с нашето знание и постигна истинското знание.
Истинско име на учен: Рамалингам Името, с което го наричат близките: Валлалар. Година на раждане: 1823 Година на трансформация на тялото в тяло от светлина: 1874 Място на раждане: Индия, Чидамбарам, Марудур. Постижение: Този, който е открил, че човек може също да достигне състоянието на Бог и да не умре, и е постигнал това състояние. В Индия, в Тамил Наду, в град на име Марудур, разположен на двадесет километра северно от град Чидамбарам, Рамалингам, известен още като Валлалар, е роден в неделя, 5 октомври 1823 г., в 17:54 часа.
Името на бащата на Валлалар беше Рамая, а името на майка му беше Чинамай. Отец Рамая беше счетоводител на Марудур и учител, който обучаваше деца. Майка Чинамай се грижи за къщата и отглежда децата си. Бащата на Валлалар Рамая почина на шестия месец след раждането му. Майка Чинамай, обмисляйки образованието и бъдещето на децата си, заминава за Ченай, Индия. По-големият брат на Валлалар, Сабапати, учи при професор Сабапати от Канчипурам. Той стана майстор в епическата реч. Той използва парите, които спечели от ходене на дискурси, за да издържа семейството си. Самият Сабапати обучава по-малкия си брат Рамалингам. По-късно той го изпраща да учи при учителя, при когото е учил, професор Канчипурам Сабапати.
Рамалингам, който се върна в Ченай, често посещаваше храма Кандасами. Той беше щастлив да се поклони на Бог Муруган в Кандакоттам. Композира и пее песни за Господа като млад. Рамалингам, който не ходеше на училище или си стоеше вкъщи, беше порицан от по-големия си брат Сабапати. Но Рамалингам не послуша по-големия си брат. Затова Сабапати строго нареди на жена си Папати Амал да спре да сервира храна на Рамалингам. Рамалингам, съгласявайки се с молбата на скъпия си по-голям брат, обеща да остане у дома и да учи. Рамалингам остана в горната стая на къщата. С изключение на времето за хранене, той оставаше в стаята през другото време и беше активно ангажиран в поклонение на Бог. Един ден в огледалото на стената той беше във възторг и пееше песни, вярвайки, че Бог му се е явил.
По-големият му брат Сабапати, който изнасяше лекции по митология, не можа да присъства на лекцията, на която се съгласи, поради лошо здраве. Затова той помоли по-малкия си брат Рамалингам да отиде до мястото, където трябваше да се проведе лекцията, и да изпее няколко песни, за да компенсира невъзможността си да дойде. Съответно Рамалингам отиде там. Този ден голям брой хора се бяха събрали, за да слушат лекцията на Сабапати. Рамалингам изпя няколко песни, както му беше казал по-големият му брат. След това събралите се хора дълго настояваха той да изнесе духовна лекция. Така че Рамалингам също се съгласи. Лекцията се проведе късно през нощта. Всички бяха изумени и възхитени. Това беше първата му лекция. По това време той беше на девет години.
Рамалингам започва да се покланя на дванадесетгодишна възраст в Тирувотриюр. Той ходеше пеш до Тирувотриюр всеки ден от района със седемте кладенеца, където живееше. След настояването на мнозина Рамалингам се съгласи да се ожени на двадесет и седем години. Той се жени за дъщерята на сестра си Унамулай, Танакоди. И съпругът, и съпругата не участваха в семейния живот и бяха потопени в мисълта за Бога. Със съгласието на съпругата му Танакоди брачният живот завършва за един ден. Със съгласието на съпругата си Валлалар продължава усилията си да постигне безсмъртие. Рамалингам искаше да познае истинския Бог чрез знание. Затова през 1858 г. той напуснал Ченай и посетил много храмове и стигнал до град, наречен Чидамбарам. Виждайки Валлалар в Чидамбарам, администраторът на град, наречен Карунгуджи, на име Тирувенгадам, го помоли да дойде и да остане в града и къщата му. Обвързан от любовта си, Валлалар остава в резиденцията на Тирувенгадам в продължение на девет години.
Истинският Бог се намира в мозъка на главата ни, като малък атом. Светлината на този Бог е равна на яркостта на милиард слънца. Следователно, за да могат обикновените хора да разберат Бога, който е светлината в нас, Валлалар постави лампа отвън и я възхвали под формата на светлина. Той започнал да строи храм на светлината близо до Сатя Дхармачалай през 1871 г. Той нарекъл храма, който бил завършен за около шест месеца, „Съвет на мъдростта“. Той построи храм в град, наречен Вадалур, за Бог, който обитава под формата на светлина като велико знание в нашия мозък. Истинският Бог е знание в главите ни и за тези, които не могат да го разберат, той построи храм на земята, запали лампа в този храм и им каза да мислят за тази лампа като за Бог и да й се покланят. Когато концентрираме мислите си по този начин, ние преживяваме Бога, който е знанието в главите ни.
На 20-то от 10-ия месец на 1873 г., във вторник сутринта в осем часа, той издигна знаме пред сградата, наречена Сиддхи Валакам в град Метукуппам, и изнесе дълга проповед на събралите се хора. Тази проповед се нарича „огромно учение“. Тази проповед напътства човека да бъде винаги щастлив. Отговаря на много въпроси, които възникват в човека. Проповедта е за разчупване на нашите суеверия. Той казва, че истинският начин е да познаваш и изживяваш истината за природата такава, каквато е. И не само това. Самият Валлалар зададе много въпроси, за които ние не сме се сетили и отговорихме на тях. Тези въпроси са както следва:.
Какво е Бог? Къде е Бог? Бог един ли е или много? Защо трябва да се покланяме на Бога? Какво ще се случи, ако не се покланяме на Бог? Има ли такова нещо като рай? Как трябва да се покланяме на Бога? Бог един ли е или много? Бог има ли ръце и крака? Можем ли да направим нещо за Бог? Кой е най-лесният начин да намериш Бог? Къде е Бог в природата? Коя форма е безсмъртната форма? Как да трансформираме нашите знания в истинско знание? Как да задаваме въпроси и да получаваме отговори на тях? Какво крие истината от нас? Можем ли да получим нещо от Бог, без да работим? Полезна ли е религията за познаването на истинския Бог?
Следващото събитие след издигането на знамето беше, в тамилския месец Картигай, в деня на празника на светлината, той взе дълбоката лампа, която винаги гореше в стаята му, и я постави пред имението. На 19-ия ден от месец тай през 1874 г., тоест през януари, в деня на звездата Пусам, спомената в индийската астрономия, Валлалар благослови всички. Валлалар влезе в стаята на имението в полунощ. Според неговото желание, неговите важни ученици, Калпатту Айя и Тожувур Велайудхам, заключиха вратата на затворената стая отвън.
От този ден Валлалар не се появява като форма за нашите физически очи, а е божествена светлина за формиране на знания. Тъй като нашите физически очи нямат силата да видят тялото на знанието, те не могат да видят нашия Господ, който е винаги и навсякъде. Тъй като тялото от знания е извън дължината на вълната на спектъра, видим за човешките очи, нашите очи не могат да го видят. Валлалар, както знаеше, първо трансформира човешкото си тяло в чисто тяло, след това в тялото на звука, наречено Ом, и след това в тялото на вечното знание, и той винаги е с нас и дарява своята благодат.